Лятото е почти към края си и летните стажове вече приключиха. Ние обаче държим да ви представим либимите стажанти, които бяха неизменна и равностойна част от екипа на PRoPR Агенция в летните месеци.
Започваме с Теди, която се присъедини с нас в началото на август и дори нямаше нужда от аклиматизация, за да се хвърли в непознатата дотогава за нея сфера на PR-a.
Имало едно време в една далечна галактика…
Или не чак толкова далечна. Изглежда много странно да не подозираш как точно до теб, на една ръка разстояние съществува нещо толкова красиво. Минавала съм стотици пъти покрай офиса на агенция PRoPR, но едва това лято успях да усетя от любовта и радостта да си част от този екип. За месец бях част от нещо наистина невероятно. Още в началото усетих уюта, който ме заобикаляше. Ако не се лъжа, беше примесен с лъжичка желание за работа и няколко капки проприятелска атмосфера.
С работата веднага се спогодихме. Имахме някои и други спорове, но накрая и двете стигнахме до заключението, че аз сам права!!! Не че имаше друга възможност.
С моя най–добър приятел iMac–а се справяхме много добре с възложените задачи. Естествено, като горда представителка на групата на дамите с руса коса, имах някои технически проблеми, но с малко помощ от страна на компютърните прогенийчета и много, много търпение, овладяхме кризисната ситуация.
Отново получих шанс да пиша (стара моя страст). За щастие имах промайстори на перото до мен, които да ме наставляват, докато аз правех моите първи стъпки. Един ден просто осъзнах, че съм намерила едно от щастливите ми местенца.
Стигна се до момента, в който аз нямах търпение да влезна в офиса и да поздравя новите си proприятелчета. Работата (след като вече бях овладяла нищожна, но достатъчна част) се беше превърнала в истинско удоволствие. А когато успеех да направя нещо сама за първи път, в стаята наставаше същински празник (естествено, без околните да знаят защо скачам като луда). Времето минаваше неусетно благодарение на слънчевите хора, които ме заобикаляха.
Не мога да кажа, че много съм се променила за това време. Говорим за един месец, все пак. Но по-малките неща добиха смисъл по някакъв различен начин. Не е проблемът в това дали си направил грешка – важното е да не се повтори. Няма проблем да питаш, дори по няколко пъти – нали накрая си разбрал концепцията. Защото в крайна сметка ти сам градиш бъдещето си, от теб зависи.
Чудя се защо не мога да го завърша това прописание – от 2 дена вече се опитвам… Може би е заради факта, че сложа ли последната точка, всичко ще свърши. А не ми се иска. И все пак ме утешава мисълта, че погледна ли назад, единственото, което виждам, са неветоятни моменти с невероятни хора. И че догодина пак ще имам възможността да го изживея. Така че don’t worry, I’ll be back.
Точно така, през този един месец енергичната Теди ни дозареждаше с енергия през цялото време. Имаме още една година да я убедим да се ориентира към професията и някак си мисля, че ще успеем…
Kiddo, чакаме те отново догодина!



Миналата седмица нашият колега 


