След като миналата седмица ви показахме визията на Теди за професията „PR специалист“, време е да видим какви са впечатленията на другия ни стажант от лятото Драго. Той е вече за втора поредна година при нас и определено вече има изградени навици за работа в тази сфера.

Стажът в PRoPR беше изключително интересен и полезен за мен. Много съм щастлив, че имах възможността да работя в тази агенция и с тези хора.

По време на престоя си научих много, благодарение на колегите ми, които ми обясняваха всичко, за което ги попитам. Научих се да правя преглед на печата, да систематизирам всяка една статия. През целия ми престой в агенцията аз научавах всеки ден нещо ново, нещо интересно и полезно за бъдещото ми развитие.

Стажът в PRoPR ми показа, че наистина е хубаво човек да е съсредоточен, сериозен и изпълнителен в задачите, които му поставят.

Истината е, че с всяко посещение на агенцията аз се чувствах щастлив, защото обстановката за работа в офиса е перфектна, а самата работа като PR е изключително интересна.

Сега обаче имаме една лоша и една хубава новина. Лошата новина е най-вече за нас, защото Драго няма повече да бъде на стаж в PRoPR Агенция. Защото той заминава да учи в един от най-престижните университети във Виена (да, това е хубавата новина!). Но пък винаги ще бъде част от екипа на агенцията

Успех, Драго!

Започваме с Теди, която се присъедини с нас в началото на август и дори нямаше нужда от аклиматизация, за да се хвърли в непознатата дотогава за нея сфера на PR-a.

Имало едно време в една далечна галактика…

Или не чак толкова далечна. Изглежда много странно да не подозираш как точно до теб, на една ръка разстояние съществува нещо толкова красиво. Минавала съм стотици пъти покрай офиса на агенция PRoPR, но едва това лято успях да усетя от любовта и радостта да си част от този екип. За месец бях част от нещо наистина невероятно. Още в началото усетих уюта, който ме заобикаляше. Ако не се лъжа, беше примесен с лъжичка желание за работа и няколко капки проприятелска атмосфера.

С работата веднага се спогодихме. Имахме някои и други спорове, но накрая и двете стигнахме до заключението, че аз сам права!!! Не че имаше друга възможност.

С моя най–добър приятел iMac–а се справяхме много добре с възложените задачи. Естествено, като горда представителка на групата на дамите с руса коса, имах някои технически проблеми, но с малко помощ от страна на компютърните прогенийчета и много, много търпение, овладяхме кризисната ситуация.

Отново получих шанс да пиша (стара моя страст). За щастие имах промайстори на перото до мен, които да ме наставляват, докато аз правех моите първи стъпки. Един ден просто осъзнах, че съм намерила едно от щастливите ми местенца.

Стигна се до момента, в който аз нямах търпение да влезна в офиса и да поздравя новите си proприятелчета. Работата (след като вече бях овладяла нищожна, но достатъчна част) се беше превърнала в истинско удоволствие. А когато успеех да направя нещо сама за първи път, в стаята наставаше същински празник (естествено, без околните да знаят защо скачам като луда). Времето минаваше неусетно благодарение на слънчевите хора, които ме заобикаляха.

Не мога да кажа, че много съм се променила за това време. Говорим за един месец, все пак. Но по-малките неща добиха смисъл по някакъв различен начин. Не е проблемът в това дали си направил грешка – важното е да не се повтори. Няма проблем да питаш, дори по няколко пъти – нали накрая си разбрал концепцията. Защото в крайна сметка ти сам градиш бъдещето си, от теб зависи.

Чудя се защо не мога да го завърша това прописание – от 2 дена вече се опитвам… Може би е заради факта, че сложа ли последната точка, всичко ще свърши. А не ми се иска. И все пак ме утешава мисълта, че погледна ли назад, единственото, което виждам, са неветоятни моменти с невероятни хора. И че догодина пак ще имам възможността да го изживея. Така че don’t worry, I’ll be back.

Точно така, през този един месец енергичната Теди ни дозареждаше с енергия през цялото време. Имаме още една година да я убедим да се ориентира към професията и някак си мисля, че ще успеем…

Kiddo, чакаме те отново догодина!

На пръв поглед сякаш лесно може да се постави разграничение между тях, или пък не съвсем.
Във втората седмица на дебата “Медии ли са блоговете?” във вестник Капитал се включва и нашият колега Александър Кръстев, освен PR консултант в агенцията е и изявен блогър в българската блогосфера. Той застава твърдо зад позицията, че блоговете са медии. Да, различни, със свои специфики, но медии. Като опонент в спора е тезата на известният блогър Петър Стойков – Longalon.

В своята защитна теза Алекс определя блоговете като медии, защото са платформа за разпространение на информация, която има своя (често постоянна) аудитория, автори и редакционна политика и т.н. Тъй като в интернет няма нужда от периодичност, можем спокойно да стигнем до извода, че един блог с няколко автори може да не се различава по нищо от сайт с информационна или аналитична насоченост.

Основиният момент в тезата му обаче е акцентът, не толкова върху информацията и платформата й за разпространение, а върху личността, която стои зад тях. „И в случая не е важно, че блогът е субективен, защото обективни медии така или иначе няма – всеки текст се пречупва първо през личното възприятие на журналиста, след това на редактора и накрая всичко се съобразява с медийната политка на изданието. При блога всичко това се прави веднъж – при писането.“, обяснява той.

Като заключение на своята позиция Алекс използва симпатичното сравнение между “Блогосферата” и организацията на една истинска медия, събрала любимите журналисти на всеки отделен интернет потребител.“Днес плурализмът в блогосферата е толкова широк, че мненията в различните блогове на практика покриват целия спектър от политически възгледи. Всеки интернет потребител може чрез технологични инструменти да оформи своята собствена дневна информационна порция, селектирайки публикациите от предпочитаните си блогове. Точно както може да се абонира за любимия си вестник, в който пишат много журналисти…“

Развитието на дебата може да следите на сайта на Капитал. Също там може да подкрепите и тезата на нашят колега, гласувайки с ДА, или да изкажете своето собствено мнение по темата.

Няколко дни заедно в най-добрия комплекс по Северното Черноморие – Калиакрия, и в ресторанта с най-невероятна гледна на целия свят (ОК, пристрастен съм, но всички го казват, щом отидат там) – El Balcon del Mundo…

Ето ни в целия ни блясък (е, аз по обективни причини не съм в кадър) на нос Калиакра, а кратка галерия от разходката до носа има тук.

Накрая предвидливо отбелязах, че четирите дни, прекарани заедно, са един истински Big Brother Agency. Но без скандалите и негативното отношение на „съквартиранчичи“.

Всъщност няма да тъгуваме дълго за Калиакрия, защото наближава юни, а за тогава готвим сериозни изненади там.

И за да не забравяте, че лятото наближава:

Алекс е сред първите ентусиасти да се включат в „приключението“, което цели да даде малко повече яснота с какво всъщност се занимават PR експертите у нас.

Как протече седмицата на Алекс, можете да прочетете в блога на Петя Георгиева.

Това, разбира се, не е обикновена реклама или пък анимационен филм, чийто продуценти са взели пари от над 2500 компании, за да включат логата им. Това е един от хитовете на миналата година и номиниран за Оскар за Най-добър анимиран късометражен филм „Logorama„.

Самият филм не е плод на холивудските компании (дело е на французите от H5), но пък нищо чудно да получи наградата на Академията. Все пак, не всеки ден виждаме толкова смела закачка с консуматорското общество, където по сериозен начин да се виждат стереотипите в обществото: как McDonald’s убиват, как Aston Martin и Bentley направо летят и други по-първични асоциации с логата и талисманите.

Награждаването на 82-те награди Оскар е чак на 7 март, а можете да видите и останалите съперници на Logorama в категорията за Най-добър анимиран късометражен филм.

Стратегията й е добра, макар и неуспешна: използване на различни канали, за да бъде предадено посланието по-добре.
Е, когато конвенционалните методи не вършат работа, се налага да бъдеш нестандартен.

Весели и топли празници!

Треската вече започна и при нас, защото PRoPR Агенция за четвърти път е сред организаторите на панаира. Тази година той е от 30 ноември до 4 декември и ще протече под мотото „Преход е медиите и медии в преход“. Цялата информация за панаира ще качваме почти в реално време на блога му, а приятелите му в специалния facebook-профил ще могат да научават най-интересното със сутрешното си кафе.

Ние обикновено всяка година горим с емоциите на студентите, вероятно и този път няма да е по-различно. Защо не се присъедините към нас?