В съвременната комуникационна ситуация, когато основният информационен поток все повече се ориентира към онлайн пространството, медиите и блогововете непрекъснато се сблъскват едни с други, преплитат се често пъти като философия, като функции и аудитория, а нерядко се уповават и едни на други като източници на информация.

На пръв поглед сякаш лесно може да се постави разграничение между тях, или пък не съвсем.
Във втората седмица на дебата “Медии ли са блоговете?” във вестник Капитал се включва и нашият колега Александър Кръстев, освен PR консултант в агенцията е и изявен блогър в българската блогосфера. Той застава твърдо зад позицията, че блоговете са медии. Да, различни, със свои специфики, но медии. Като опонент в спора е тезата на известният блогър Петър Стойков – Longalon.

В своята защитна теза Алекс определя блоговете като медии, защото са платформа за разпространение на информация, която има своя (често постоянна) аудитория, автори и редакционна политика и т.н. Тъй като в интернет няма нужда от периодичност, можем спокойно да стигнем до извода, че един блог с няколко автори може да не се различава по нищо от сайт с информационна или аналитична насоченост.

Основиният момент в тезата му обаче е акцентът, не толкова върху информацията и платформата й за разпространение, а върху личността, която стои зад тях. „И в случая не е важно, че блогът е субективен, защото обективни медии така или иначе няма – всеки текст се пречупва първо през личното възприятие на журналиста, след това на редактора и накрая всичко се съобразява с медийната политка на изданието. При блога всичко това се прави веднъж – при писането.“, обяснява той.

Като заключение на своята позиция Алекс използва симпатичното сравнение между “Блогосферата” и организацията на една истинска медия, събрала любимите журналисти на всеки отделен интернет потребител.“Днес плурализмът в блогосферата е толкова широк, че мненията в различните блогове на практика покриват целия спектър от политически възгледи. Всеки интернет потребител може чрез технологични инструменти да оформи своята собствена дневна информационна порция, селектирайки публикациите от предпочитаните си блогове. Точно както може да се абонира за любимия си вестник, в който пишат много журналисти…“

Развитието на дебата може да следите на сайта на Капитал. Също там може да подкрепите и тезата на нашят колега, гласувайки с ДА, или да изкажете своето собствено мнение по темата.

Разбира се, заглавието е подвеждащо. Няма да учим никого как да спами, но пък ще напише 1-2 полезни съвета за това как да не вбесявате хората, до които изпращате групови съобщения. Поводът за тази публикация са едно предложение за услуга от страна на агенция за модели, което пристигна на общата поща на PR агенцията 4 пъти (изпратено до над 50 имейл адреса, видими) и последвалият гневен отговор на един от получателите.

А къде всъщност е проблемът? Ако изключим факта, че предлагането на конкретна услуга по пощата е SPAM (в България официално се ползва терминът „непоискано търговско съобшение“ и според чл.6 на ЗЕС то задължително се маркира като НТС от подателя), неприятният факт е излагането на показ на целия контакт-лист на въпросната фирма. Това вероятно е разгневило дамата, която единствена от всички в списъка реагира на имейлите.

Добрата комуникация е въпрос на доверие

Интернет-етикетът изисква прилежно пазене на личното пространство на потребителите. Това включва и конфиденциалността при използването на контактите. Защото добрата комуникация е въпрос на доверие. И понеже е крайно неприятно някой да изпраща адреса ти до група непознати и остава едно доста негативно чувство, което може да наруши добрите отношения, препоръчително е да се използва функцията Blind carbon copy. Тя позволява изпращането на едно съобщение до множество получатели без различните потребители да могат да видят адресите на останалите.

Защо това е особено важно в нашата професия? Когато журналист даде на PR-практика личния си имейл, за да му изпращат пресинформация, това е прилична форма на доверие. И предвид факта, че PR-специалистите са зависими от журналистите в своята работа, това доверие не бива да се проиграва. Именно затова не е препоръчително списъците с имейли да бъдат разпространявани небрежно, защото могат да последват злоупотреби. Просто всичко е въпрос на коректност и добро отношение.

Как да ползваме функцията Bcc (достъпна на всички пощи, без значени дали ползвате уебприложение за електронна поща или мейл клиент от рода на Microsoft Outlook или Mozilla Thunderbird):

И все пак, важно е да сме внимателни винаги, без значение дали пращаме прессъобщение или обикновено писмо до няколко различни получатели. Защото в противен случай се получава това.